Наново стъпих на краката си!


Наново стъпих на краката си!

В прекия и преносен смисъл. Чрез Сакралната архитектура на тялото!
В търсене на сакралната позиция на стъпалото, стигнах до своите открития: Ако върху петата имам твърде много тежест, изкривявам правата линия между трите стави – глезена, коляното и тазобедрената. Тялото ми става нестабилно, походката – несигурна. Увисва седалището и напрягам раменете и гърба, за да се удържа на крака. Ако петата накривявам навън, тогава задната ос на краката започва да се изкривява още в ахилесовото сухожилие – и от там всички стави нагоре се разместват. Резултатът е същия.
Но когато усетя стабилност във възглавничката на стъпалото, и поставя петата точно върху костта в нея, когато държа във вниманието си двете перпендикулярни оси на стъпалото, едва тогава мога да усетя двуглавия мускул на бедрото и големия седалищен мускул, които карат мускулите на корема да се включат, да заработят, и да ме държат изправена, като в долната част на тялото – така и в горната. Тогава мога да усетя, че свода на стъпалото ми е висок, че имам достатъчна дължина във вътрешната ос на краката, че височината преминава през цялата ми вътрешност и става мое ново състояние.

Новото състояние на човек, СТЪПИЛ здраво на краката си.

 

Я снова встала на ногах!

В прямом и переносном смысле, при помощи Сакральной архитектуры тела

В поисках сакрального положения для стопы, я пришла к своим открытиям: Если на пятку ложится слишком большая нагрузка, я разрушаю прямую линию между тремя суставами – лодыжки, колена и тазовой кости. Тело становится нестабильным, походка – неуверенной. Ягодицы провисают и я напрягаю плечи и спину, чтобы удержаться на ногах. Если я отклоняю пятку наружу, то тогда задняя ось ноги начинает изгибаться еще в ахиллесовом сухожилии – а в результате и все суставы в направлении вверх смещаются. Результат все тот же.
Но когда я ощущаю стабильность в подушечке стопы и ставлю пятку именно в то место где находится ее кость, когда я внимательно слежу за двумя перпендикулярными осями стопы, только тогда я в состоянии ощутить двуглавую мышцу бедра и большую ягодичную мышцу, которые заставляют мышцы живота включиться, начать работать и держать меня в прямом положении, как в нижней части тела, так и в верхней. Тогда я могу ощутить, что свод стопы высокий, что у меня достаточная длина внутренней оси ноги, что чувство подъема проходит сквозь все мое тело и становится моим новым состоянием.

Новое состояние человека, СТУПИВШЕГО крепко на свои ноги.

Опубликовано: Стойка Терзиева , Пятница, 4 Декабрь 2015 |  Без комментариев


Оставьте свой отзыв!

Добавьте свой комментарий ниже. Вы также можете подписаться на эти комментарии и смотреть все комментарии через RSS.