ДОБЪР ДЕН, СКЪПИ ДАМИ /И ГОСПОДА/


ДОБЪР ДЕН, СКЪПИ ДАМИ /И ГОСПОДА/,

Казвам се Св. Х. И имам удоволствието, честта и радостта, да представя пред Вас, темата за Сакралната архитектура на тялото,
Тема, която предполагам че е непозната за повечето от Вас, но която Ви е привлякла по един необосним начин и Ви е довела тук във залата.
Може би със символиката на думите САКРАЛНА АРХИТЕКТУРА И ТЯЛО, или с представянето на системата като път към себе си, път към осъзнаване на нашата женственост.
Преди няколко години за първи път чух думите Сакралната архитектура на тялото и те се запечатаха дълбоко в съзнанието ми.
Сякаш в тези думи бе скрита някаква тайна, някаква магическа формула за постигане на така желаното от мен събиране, хармонизиране и уравновесяване.
В този момент от живота си се чувствах на предела на физическите и психичските си възможности – бях родила второто си дете, като по време на цялата бременност и след раждането, не бях преставала да работя. Грижите, свързани с отглеждането на децата и сериозните професионални ангажименти, които имах в работата си като адвокат, ме бяха изтощили напълно. Нямах и 40 години, а се чувствах като старица.
Тогава посетих първият семинар по сакрална архитектура на тялото, който бе организиран от издателство „ ЖАНУА” в гр. София и за моя голяма радост очакванията ми и предварителните нагласи, които имах се оправдаха напълно.
След 5 поредни вечерни занятия, всяко от които с продължителност не повече от 3.5 часа, са прибрах в къщи напълно преобразена.
Във физически план се чувствах така, сякаш тепърва съм се запознала с тялото си. Чувствах го леко, живо и изпълнено с енергия. Осанката ми бе изправена, походката и движенията ми бяха станали меки, плавни и грациозни. Гласът ми бе изпълнен с някаква непозната до този момент топлина, а вътрешно чувствах в себе си спокойствие, увереност и едно дълбоко и непоколебимо знание, че съм в състояние да се справя с всички предизвикателства на днешния и утрешния ден.
Какво се беше случило с мен за тези няколко дни – аз бях открила извора на своята женска сила и бях пила от него.
Изпитах искрено чувство на благодарност и преклонение пред създателката на ситемата Натали Дроен и нейните ученички, които ме въведоха в света на сакралната архитектура на тялото и ми погнаха да прочувствам чрез собственото си тяло, опитът на Натали и обучените от нея водещи.
Защото „Сакралната архитектура на тялото не е школа. Това е опит.“ Така казва Натали. Опит на собствения Път към себе си. Опит, който се предава от водеща към ученичка лично. Не се предполага обучение с видео записи или с книги, защото водещото в САТ е прочувстваното и преживяно от самата теб, а не личният опит на учителя или неговите ученици.
САТ почива върху няколко основни фундамента:
- Християнските православни традиции и разбирането за тялото като храм на душата. Водена от думите на Апостол Павел: „ Нима не знаете, че сте храм Божий и Божият дух живее във Вас ?” Натали ни предлага един друг подход към движението, който съчетава духовното и физическото начало и чрез Сакралната архитектура на тялото ни въвеждане в храма на тайните, съдържащи схема за израстване на човека от Образа към Подобието.
- Сакралната архитектура на тялото е опит за трансформация и удържане на тялото в ново, изправено състояние, благодарение на физически упражнения, вътрешна духовна работа, дишане и молитва;
- Сакралната архитектура на тялото не е просто школа за движенията, а цяла жизнена философия. Нейната същност е в това, че здравето е радостно, творческо, свободно протичане на живота и, че възрастта от думата „израстване“  е възход към духа. Младостта – това не са годините, а състояние на душата. А тялото – това е храм, в който Душата ни живее, водена от ДУХА.
- Сакрална архитектура на тялото (САТ)  учи жената във всяка една възраст да бъде истински жива, хармонична и цялостна, благодарение на осъзнатото и мистическо разбиране на структурата и взаимовръзките вътре в себе си;
В жива визитна картичка на системата се превръща самата й създателка – Натали Дроен – французойка от руски произход, уникална жена,
родила и отгледала 7 деца, баба на 17 внуци, съпруга с над 70 –годишен пълноценен и щастлив брачен живот. Създава школата си, когато е на 60 годишна възраст, с което доказва на практика, че възрастта не е и не може да бъде ограничение за пълноценна изява на жената и нейните творчески възможности.
Натали Дроeн е родена в Прага през 1924 година, почина тази година на 17 февруари на 89 годишна възраст.
Дъщеря на руски емигранти от първата вълна, родена и живяла извън пределите на Русия. Когато става на три години семейството й се установява в Париж.
Родителите й са потомци на старите дворянски родове – Трубецкие, Антонович и Порцелан, които бягат от революцията в Киев. Едва в Прага ги венчава отец Сергей Булгаков, който става духовен наставник на майката Олга. Той кръщава и малката Наташа и по-големия й брат Кирил.
Натали, както и всичките й трима братя, е възпитавана в летните лагери, организирани от Руското Студентско Християнско Движение, което е възпитавало младото поколение в руска култура и руско самосъзнание, и това основополагащо образование, идващо от корените на Святата Рус е укрепило в детските души образа на Божата култура, като основа на живота.
„При нас в летните лагери пристигаха млади учени и всички ние можехме да ги слушаме. Те ни разказваха за християнството, за Пророчествата, за Библията, четяха ни руска литература – Пушкин, Толстой, Достоевски, - спомня си Натали. – Те също ни изнасяха проповеди след църковната служба. Не свещениците, а тези млади учени ни носеха височайшата култура, и аз чувствах, че тук се крие зърното на истината.”
Срещите и общуването с такива учители става за Натали истински житейски университет. На това особено образование Натали посвещава и своите удивителни, не приличащи на никои други, семинари, които тя провежда във Франция и в различни градове на Русия, Украйна и Белорусия след промяната на политическата система.
Натали разкрива своите тайни, или както тя казва „науката за човека”, пратена ни свише по закона на онтологията. Тя нарича тази наука „метафизиология”, като я изпълва със съдържание, идващо от Библейската метафизика.
През целия си живот Натали се занимава с движението, започвайки от класическия балет. Нейна първа учителка е била знаменитата Вера Трефилова – примабалерината на Мариински театър, която с облика си посочва на Натали каква може да бъде красотата, ако над нея добре се потрудиш. След нея идват и други учители, сред които и Алексей Князев – балетмайстор на знаменитите „Сезони на Дягилев”.
Аз добре работих със своите учители по движение, - спомня си Натали. - Те чувстваха в мен нещо особено. На тях им беше достатъчно да видят, че правя всичко по друг начин. И аз за себе си отрано реших, че истинското движение не е техника, а някакъв друг подход. Освен това аз никак не бях пригодна за техническия танц. На мен все ми се струваше, че новата същност на движението има повече връзка със сътворението...”
„При мен всичко дойде веднага отгоре, а не отдолу, не от техниката”, - казва Натали. – Аз нищо не съм търсила и откривала в движението. Аз всичко вече бях получила отгоре и започнах да мисля как може да се предаде този нов подход на другите.”
В тези задълбочени търсения много й помага срещата с френския философ и богослов Аник де Сюзенел. Натали слуша нейни лекции, посветени на „Символиката на човешкото тяло”, след което ги превежда на руски език, както и други трудове на този учен: „Буквите – пътят към живота” и „Жените в Бибилията”.
Произведенията на Аник де Сюзенел помагат на Натали да направи крачка от символиката към реалността на сътворяването на вътрешния храм на Божия образ според християнската традиция. Как можем да се опитаме да съхраним дареното на всеки здраве или да се избавим от болестите? Милостта Божия е с нас, с нашето тяло-храм, - не престава да повтаря Натали, - и трябва да можем да чуваме и слушаме, за да си помогнем да оздравим Неговото творение.
Всъщност на това ни учи Сакралната архитектура на тялото, която Натали нарича „ Храм на одухотворената плът”. Тя помага да се родим в нова действителност или казано с други думи, да се приближим до самите себе си - до онова, което е съкровено, неповторимо и уникално за всяка една от нас и да разгърнем този Божествен потенциал, пресътворявайки себе си в сътворчество със самия Създател.
Как протичат занятията по Сакрална архитектура на тялото и какво ги отличава от танца, от йога, пилатес и другите видове духовни и физически практики?
Занятията по Сакрална архитектура на тялото са достъпни за всеки, защото всяко тяло може да бъде построено правилно, независимо от възрастта и конкретните физиологични специфики, и това е възможно защото във всеки човек е заложен колосален потенциал, за който той дори не подозира. Разгръщането на този потенциял се осъществява чрез особения подход към движението, който ни предлага Натали.
Този подход се базира на Библейските традиции и осъзнаването на Човека като образ Божий, а тялото - като храм на живеещия в него дух.
И когато човек разкрие в себе си тази образност, той се преобразява. Това е нова наука за израстването в себе си не по психологическите, а по онтологическите закони, наука следваща Библейското писание, която призовава всеки от нас да се приближи към себе си и след това, да покаже по себе си как може да се преобрази тялом и духом, в сътворчество със самия Създател.
В психологически план, занятията по Сакралната архитектура на тялото помагат на жената да хармонизира вътрешното си пространство, а чрез него и външните си изяви и отношения, което в значителна степен подобрява самочувствието и самооценката й.
Във физически план занятията по Сакрална архитектура на тялото помагат да се изведе женският организъм на ниво саморегулация, да се премахне умората, да се съжими и обнови тялото, благодарение на движението на течностите в организма и дишането.
Сакрална архитектура на тялото отчита спецификата на женското тяло, което трябва да бъде построено по определен начин, за да може жената да изпълнява качествено биологочните , социални и обществени функции, които са й отредени.
Тялото на жената трябва да бъде изваяно като съд, в който енергиите да се събират и разпределят правилно, за да може в този съд жената да зачене, износи и роди дете. Но освен дете, в този съд жената може да сътвори и роди различни проекти, идеи, да отгледа и трансформира отношения.
Извайването на женското тяло обаче, не се постига чрез усилени тренировки и физически натоварвания, водещи до временно напомпване на мусукулатурата, която веднага след като спрем тренировките омеква и увисва.
При Сакралната архитектура извайването на тялото минава през правилното построяване на скелета, чрез бавни и плавни физически движения, които в съчетание с дишането и дълбоката вътрешна работа водят до изправянето на костите и възвръщат подвижността на ставите. Идеята при САТ е, че когато скелетът е правилно построен, плъттта около костите се самокоригира до онези размери и форми, които са и необходими, за да държи костите изправени. Затова и ефектът при намаляването на теглото в резултат от заниманията по САТ е дълготраен и стабилен и се постига без гладуване и изтощителни тренировки във фитнес залата.
Построяване на скелета се извършва, чрез построяване на тялото по основните осеви линии в него, с които на занятията се запознаваме и които прочувстваме.
Целта на конкретните физически упражнения, които правим е да се построи тялото около централната ос, затова всяко движение в САТ се прави чрез усещането за ляво и дясно , за горе и долу, докато усетим средата. Така изучаваме вертикала и търсим златната среда.
Сакрална архитектура на тялото е предназначена да изправи недостатъците в построяването на тялото с помощта на дълбока вътрешна духовна работа.
Какво представлява тази вътрешна работа?
В САТ работим с вътрешния си взор, което означава че включваме усещанията в тялото си и когато изпълняваме конкретните физически упражнения усещаме движенето на костите и изместването на ставите, без да е необходимо да наблюдаваме отделните части на тялото , с които работим с очите си. В САТ погледът е насочен към хоризонта и когато изпълняваме упражненията в изправено или седнало положение, ние държим очите си винаги на нивото на хоризонта, а с вътрешния си поглед усещаме как е разположено тялото в пространството.
Съществува физиологически правилна постановка на нашето тяло, която му позволява, както и на всички органи в него, да изпълнява своето духовно предназначение и затова всичко в тялото трябва да се намира на своето отредено от Природата му място, за да диша свободно и естествено.
Занятията по САТ позволяват да се намери тази природна правилност и благодарение на това да се изправят много деформации на мускулите, костите и ставите, помагайки ни да се избавим от вътрешния дискомфорт.
Сакралното построяване на тялото ни учи как да не утежняваме скелета си, как да не увисваме върху гърба, опашката, бедрата, а с всяко движение и с всяка крачка да се устремяваме нагоре, защото горното държи долното. При това движение нагоре мускулите на тялото не са пренапрегнати или отпуснати, а оптимално събрани и при издишването не се отпускат и не губят своя тонус.
Какво означава в САТ – горното държи долното ?Във физически план тома означава, че главата държи раменете, раменете държат таза, таза държи краката. А в духовен план горното държи долното, означава, че ние следваме своя житейски път, водени от Висшите сили и Твореца.
Голяма внимание САТ отделя на новото осъзнаване на стъпалата, като опора на цялото тяло, които поставени паралелно трябва да се превърнат в трамплин за нашия ръст – както физически, така и духовен. Защото от гледна точка на символиката на тялото, нашите стъпала са нашите корени, чрез които се храни нашето Дърво на живота, което е устремено по вертикала нагоре. И ако опората е неправилна, се изкривява като цялото тяло, така и живота ни.
Занятията по САТ помагат да се изправят различни деформации в тялото, чрез вътрешното чувство за правилност, което постепенно се изработва у всеки.
След като сме се запознали с основните осеви линии в своето тяло, ние чрез себе си задаваме въпрос на висшата сила – как трябва да поставя стъпалата си, къде трябва да поставя коляното си, как трябва да прибера корема и изправя гръбначния стълб и се построявам по своите вътрешни усещания, като включвам любопитството и започвам да изследвам къде имам деформация в тялото, която трябва да коригирам.
Премахваме своите вътрешни съпротивителни сили, изчистваме съзнанието си или както казваме на занятията „ Изпълваме себе си с пустота „ и се учим да пропускаме висшите сили да ни водят и реформират.
Изключително силни инструменти, които използваме при дълбоката вътрешна работа в САТ са молбата или молитвата, които в съчетание с дишането правят трансформацията на физиката възможна.
Диханието – това е Живота.
Движението на Диханието променя качеството на Живота по вертикала.
Основен принцип в САТ, е че издишването е винаги по – високо от вдишването. Затова разглеждайки дишането във физически план, когато изпълняваме конкретните физически упражнения, ние издишваме, тогава когато се разпъваме или изправяме и с издишването порастваме и порастваме с всяка една клетка от тялото си. Дишането е това, което измества костите и наглася тъканите и когато това е съчетано с молба, Сакралната архитектура се случва.
В САТ движението се превръща в послушание и тогава настъпва терапевтичния ефект от занятията. Ученикът следва Учителя и участва в сътворяването на обновената си плът, усещайки своето прераждане с Милостта и Молитвата, слушайки дълбините вътре в себе си.
При правилната молба можем да получим цялото Божие благословение.
В духовен план ние общуваме с Висшите сили чрез диханието. С вдишването ние измолваме от Твореца да получим всичко онова, което не ни достига – може да е здраве, търпение, любов, устойчивост и т.н. и да си представим как всичко това достига до нас чрез вдишването, а издишвайки отдаваме своята благодарност към Създателя, за всичко което сме получили с вдишването. Затова при издишването ние благодарим и растем нагоре.
Удължаването на вдишването променя начина на възприемане на действителността.
В процеса участва качеството търпение, което е основно свойство на жената и това качество се проявява най- силно по време на бременността. Колкото по- търпелива е една жена, толкова по-жена е тя. С вдишването можем да успокоим себе си, тогава когато търпението не ни достига.
В САТ ние работим физически, а вътрешно променяме себе си, защото има пряка взаимовръзка мужду структурата на тялото и чертите на характера, така както има пряка връзка мужду дишането и движението на течностите в организма – кръвта и лимфата. Само там, където има постоянно движение се получава обновление.
И когато слушам своето тяло и своите вътрешни желания и се променям водена от тях, аз променям и света около себе си. Променяйки себе си, променям и взаимоотношенията си с околните.
Школата на Натали Дроен дава един друг подход към живота, чрез който достигаме до единството на Духа , Душата и Тялото, не като философски постулати, а като реалност на Битието, хармонизирайки, своето вътрешно и външно състояние, усещайки себе си истински живи, хармонични и цялостни.
Широко разпростанена сред жените във Франция, Русия, Белорусь, Украйна, Казахстан и др., през последните 2 години занятията по Сакрална архитектуран тялото намират широк отзвук сред българските жени. Създадени са действат клубове по САТ в Пловдив, София, Бургас, Варна, Добрич, Габрово, Ст. Загора и други български градове.
Клубът в Пловдив провежда занятия 2 пъти седмично – в петък от 16ч. и в събота от 10.30. Залата се намира на ул. „ Кавала” №20.
Ежегодно семинари по Сакрална архитектура на тялото се провеждат през м. януари в Санкт Петербург - Русия, през м. март в Алма Ата - Казахстан, през лятото в Звенигород - Украйна
  Тази година ни се предоставя уникалната възможност да превърнем България в традиционно място за провеждане на международни семинари по Сакрална архитектура на тялото.
Семинарът ще бъде организиран в Пловдив, в три- дневен формат - петък, събота, неделя, на 17, 18 и 19 май 2013г. в 2 групи - начинаещи и занимаващи се, с 4 - ри водещи от Петербург - Галина Яковлева, Елена Кожевникова, Наталия Сергеенко и Александра Чесанова.

Опубликовано: Светослава Хаджиева , Вторник, 23 Апрель 2013 |  Один комментарий

Один комментарий »

  • Светослава Хаджиева
    23 Апрель 2013 в 14:12  Светослава Хаджиева (автор) написал(ла):

    Това е презантацията на темата - "Сакралната архитектура на тялото, като път на жената към себе си",която подготвихме за "Фестивала на здравето" в Пловдив, който се проведе на 21.04.2012г. Материалът не е авторски, а представлява превод и "сглобка" на подбрани от нас статии, които ни бяха предоставени от Александра Чесанова и част от които се намират и на сайта на Алена Мазур.
    Публикуваме материала на български език, за да бъде достъпен за всички български сакрални момичета.


Оставьте свой отзыв!

Добавьте свой комментарий ниже. Вы также можете подписаться на эти комментарии и смотреть все комментарии через RSS.