Натали Дроeн



Натали Дроeн
На 17 февруари 2013 година на 89 година възраст ни напусна Натали Дроeн! Дълбок поклон пред нашия Учител… Благодарност! Любов! Преданост към нейния Път!

От изказванията на Натали Дроeн:

Как разбирате природата? Като Раждане, като Живот или като Смърт?
Натали Дроън: Като рамка на Времето – структурен ред на всяко Тяло: Раждане – Живот – Душа на действието, растяща с диханието осъзнатост на ТЯЛОТО, ДУШАТА и ДУХА. Кой е ДУХЪТ? Кой е ДУШАТА? Кой е ТЯЛОТО?
Смъртта е възвръщане на Божията Любов чрез нашето покаяние. Покой на Тялото, Душата и Духа. От микрокосмоса към макрокосмоса, към Изгрева.
От Времето – извън Времето – към срещата с Бога.

Натали Дроeн, дъщеря на руски емигранти от първата вълна, е родена и живяла извън пределите на Русия – в Прага през 1924 година и от тригодишна възраст – в Париж. Родителите й – потомци на стари дворянски родове – Трубецкие, Антоновичи и Порцелан, бягат от революцията в Киев. Едва в Прага ги венчава отец Сергий Булгаков, който става духовен наставник на майката Олга. Той кръщава и малката Наташа и по-големия й брат Кирил.

Натали, както и всичките й трима братя, е възпитавана в летните лагери, организирани от Руското Студентско Християнско Движение – знаменитото РСХД. Руското дворянство, озовало се далеч от Русия, възпитавало младото поколение в руска култура и руско съзнание, и това основополагащо образование, идващо от корените на Святата Рус, укрепило в детските души образа на Божата култура, като основа на живота.

„При нас в летните лагери пристигаха млади учени и всички ние можехме да ги слушаме. Те ни разказваха за християнството, за Пророчествата, за Библията, четяха ни руска литература – Пушкин, Толстой, Достоевски, - спомня си Натали. – Те също ни изнасяха проповеди след църковната служба. Не свещениците, а тези млади учени ни носеха височайшата култура, и аз чувствах, че тук се крие зърното на истината.”

Много от учителите и наставниците по това време са били малко по-възрастни от учениците си, но впоследствие стават изтъкнати философи и богослови. Сред тях например са митрополит Антоний Сурожски, архиепископът на Сергиевския манастир в Париж Алексей Князев, Николай Лоски, Дмитри Верховски и много други.

Срещите и общуването с такива учители става за Натали истински житейски университет. Организаторите на РСХД мечтаят да се върнат някога в Русия и да и върнат всичко онова, което са могли на съхранят и развият на Запад. Именно това и се опитва да прави почти 25 години неуморната Натали:

„На нас от поколение на поколение се предаваше това особено образование и ние също имаме какво да предадем по-нататък. Аз може би и затова обичам руската жена и се стремя към нея, защото ми беше дадено духовно възпитание, а на нея – не. Аз съм длъжна да й предам това особено образование, идващо от нашата православна традиция, от образността на Бога, от християнското развитие, което е било отнето от руската жена от болшевиките.”

На това особено образование Натали посвещава и своите удивителни, не приличащи на никои други, семинари, които тя провежда в различни градове на Русия, Украйна и Белорусия. Натали разкрива своите тайни, или както тя казва „науката за човека”, пратена ни свише по закона на онтологията. Тя нарича тази наука „метафизиология”, като я изпълва със съдържание, идващо от Библейската метафизика.

Метафизиологията не е теория, нито система или методика. Това е друг начин на възприемане на живота – от небесата свише, до другия хоризонт, както се изразява Натали. Друго виждане за живота: висшият закон на необятната тайна, малко по малко чрез духовно развитие разкрива своите „тайни” на отвореното да слуша ухо.

Натали има свой опит в търсенето на красотата на дълбочинния си образ. Този опит е Сакралната архитектура на тялото, което тя нарича „храм на одухотворената плът”. Тя помага да се „родим” в нова действителност, или, казано по-точно, да се родим в себе си по нов и по друг начин: да се приближим най-накрая до самия себе си – до онова, което е съкровено, неповторимо и уникално в очите на Бога.

Как да се постигне това? Може ли да се съвместят духовното и физическото? Как да започнем да изграждаме себе си, за да се преобразим, да не загубим бодростта си, за да разцъфнем с някаква нова красота? За това Натали говори и на своите занятия по особено движение благодарение на Диханието...

През целия си живот Натали се занимава с движението, започвайки от класическия балет. Нейна първа учителка е била знаменитата Вера Трефилова – примабалерината на Мариински театър, която с облика си посочва на Натали каква може да бъде красотата, ако над нея добре се потрудиш. След нея идват и други учители, сред които и Алексей Князев – балетмайстор на знаменитите „Сезони на Дягилев”.

Аз добре работих със своите учители по движение, - спомня си Натали. - Те чувстваха в мен нещо особено. На тях им беше достатъчно да видят, че правя всичко по друг начин. И аз за себе си отрано реших, че истинското движение не е техника, а някакъв друг подход. Освен това аз никак не бях пригодна за техническия танц. На мен все ми се струваше, че новата същност на движението има повече връзка със сътворението...”

Натали не е „звезда” в техническо отношение, но у ней има пленителна вътрешна естественост и музикалност. „При мен всичко дойде веднага отгоре, а не отдолу, не от техниката”, - казва Натали. – Аз нищо не съм търсила и откривала в движението. Аз всичко вече бях получила отгоре и започнах да мисля как може да се предаде този нов подход на другите.”

В тези задълбочени търсения много й помага срещата с френския философ и богослов Аник де Сюзенел. Натали слуша нейни лекции, посветени на „Символиката на човешкото тяло”, след което ги превежда на руски език, както и други трудове на този учен: „Буквите – пътят към живота” и „Жените в Бибилията”.

Произведенията на Аник де Сюзенел помагат на Натали да направи крачка от символиката към реалността на сътворяването на вътрешния храм на Божия образ според християнската традиция. Това е гигантски тласък за човека, за да може той сам да се преобрази, да стане наистина образ Божи, като се роди отново чрез красотата на тялото и плътта Божии – „с движението на диханието по вертикал”.

Натали е уверена, че навсякъде по света всеки човек е храм Божи по своята уникална архитектура на тялото. Как можем да се опитаме да съхраним дареното на всеки здраве или да се избавим от болестите? Милостта Божия е с нас, с нашето тяло-храм, - не престава да повтаря Натали, - и трябва да можем да чуваме и слушаме, за да си помогнем да оздравим Неговото творение. Всъщност на това и учи нейното ново учение „Метафизиология”, и помага да се заемем със Сакралната архитектура на тялото, като храм на одухотворената плът.
(автор на текста за Натали Дроeн – Татяна Чесанова, автор на книгата за Натали Дроeн „Нейната история е любов” htpp://nataliedroin.ru)

Опубликовано: Стойка Терзиева , Понедельник, 15 Апрель 2013 |  Без комментариев


Оставьте свой отзыв!

Добавьте свой комментарий ниже. Вы также можете подписаться на эти комментарии и смотреть все комментарии через RSS.